В края на 2018 г. BMW Motorrad започнаха, подобно на

 

В края на 2018 година BMW Motorrad започнаха, сходно на автомобилната си гама, да тунинговат и мотоциклетите, употребявайки иконичната за марката писмен знак М. Наричан за малко просто M R, M 1000 R е вторият M модел на BMW Motorrad след супербайка M 1000 RR. Те са основани на общоприетите S 1000 R и S 1000 RR, а този бе показан в юбилейната 50-та година на звеното за моторни спортове на баварците M GmbH.

Какво по-важно да се знае за този мотоциклет, с изключение на, че има мощ от 210 к.с., а тежи едвам 199 кг зареден с всички течности. Ускорението от място до 100 км/ч лишава 3.2 сек., а до 200 км/ч - забележете - едвам 7.2 сек. Това несъмнено е най-бързото нещо, което сме карали.

От BMW споделят, че M R е основан да дава отговор на най-високите условия както на междуградския път, по този начин и на спортната писта, осигурявайки динамично преживяване в сегмента на роудстърите, което преди беше непокътнато единствено за чистокръвни пистарки.

Затова 4-цилиндровият мотор на RR е доработен за още по-висока мощ. Тези 210 к.с. са с 45 повече в сравнение с при общоприетия S 1000 R и доближават своя най-много при 13 750 об./мин. Максималният въртящ миг от 113 Нм се генерира при 11 000 об/мин. В съпоставяне с S 1000 R оптималните обороти на M R към този момент са 14 600. Доработката на задвижването обезпечава усъвършенствано сцепление с помощта на по-късите вторични предавателни цифри. Освен това 4-та, 5-та и 6-та предавка са по-къси, което също благоприятства сцеплението на задното колело.

Другият основен детайл при създаването на M R е неговата аеродинамика. Тези „ крила “, които стърчат от предните странични панели също не са просто дизайнерски детайл. Те са сложени за реализиране на още по-бързи времена за обиколка на писта и допустимо най-хубава непоклатимост при високи скорости. Още при 160 км/ч те стартират да обезпечават притискаща мощ на предното колело, която доближава до 11 кг при 220 км/ч. А с тези извънредно леки карбонови колела, които идват с пакет Competition, общоприетите са алуминиеви, несъмнено ще имате потребност от малко тежест при висока скорост.

В окачването и ходовата част е издирван баланс сред склонност за ежедневна приложимост и безапелационно показване на пистата. Мотоциклетът се усеща корав на пътя, само че не толкоз, че да ви съсипе кръста и да ви болят кокалите след 100 км. Разбира се, окачването е с изцяло регулируеми детайли.

Имате и помощник за плъзгане на спирачките, които разрешава на лидера да дрифтира със спирачки в завоите с непрекъснато превъртане.

Разбира се, скоростите могат да се сменят и без съединител както надолу, по този начин и нагоре. Разполагате с режими на ръководство за " Дъжд ", естествен път, " Динамичен ", " Състезателен " и три про-състезателни. В режимите Race Pro са налични три регулируеми характерности на дроселовата клапа за оптимална реакция, както регулирането на съпротивлението на мотора при разпределяне на газта, така наречен двигателна спирачка. Динамичният надзор на сцеплението е от последно потомство с 6-осова сензорна кутия.

Екранът е пъстър с диагонал от 6.5 инча и с изключение на, че ви посреща с ефектни М графики, има нов дизайн на оборотомера и може да си засичате време за обиколка.

Цената на M R стартира от 43 750 лева, а за Competition пакета би трябвало да доплатите още близо 11 000 лева

 

 

Вече ви представихме Porsche Taycan дружно с неговия брат Audi E-tron GT RS, когато тествахме модела от Инголщат, само че в този момент е време да караме и него. Автомобилът отваря нова страница в историята на основаната от Фердинанд и Фери Порше компания, натрупала опит най-вече по спортните трасета. Porsche нееднократно са заявявали, че ще вършат модели с ДВГ до момента в който имат законовото право, само че гледат в бъдещето и точно поради това направиха една от най-хубавите електрически коли в промишлеността. Която наподобява като Porsche, държи се като Porsche, но… не звучи като Porsche.

Това е първото осезаемо нещо, което ви липсва. Да, на състезателен режим има укрепване на звука, само че виенето не може да размени превъзходните боксери, като сте привързан към тях.

Тестовата ни кола е базовият вид с пикова мощ от 408 к. с overboost, другояче разполагате с 326 к.с. Струва ви се малко? Задвижването е единствено задно, даже при ненапълно подаване на газ задницата потегля и само системата за сигурност я хваща. Заради неналичието на мощен звук от мотора не можете и да прецените действително какъв брой сте бърз, а даже с тези коне колата е необикновено пъргава. Усещате я като с 500 к.с., кормилото е корав, както и окачването. Максималният въртящ миг е единствено 345 Нм, само че можете да се обзаложите, че е двойно повече. Получавате това чувство поради двете предавки на трансмисията. Първата е за потегляне и с късо предавателно число, след което втората по-дълга. Така имате и малко по-добър пробег по отношение на електрическите коли с една предавка, или съвсем всички останали на пазара.

Нивото се контролира автоматизирано съгласно режимите, виждате повдигането и свалянето на екрана. Интересното е, че в естествен режим нямате рекуперация и би трябвало да я включите в допълнение от екрана, а на състезателен имате. Еко режимът тук се споделя оптимален пробег и при него оптималната скорост е лимитирана на 100 км/ч. Едва ли това ще се трансформира в обичания ви режим. Също по този начин при него равнището се спуска, а той би ви трябвал в града, където е цялостно с дупки и неравности, най-ниското равнище не е добра концепция, нищо, че няма картер, който може да ударите, само че на някои места като ЖП прелези би било премеждие. 

Въздушното окачване е трикамерно и употребява електронните амортисьори на системата Porsche Active Suspension Management, същата като в моделите с ДВГ.

Автомобилът е с извънредно непосредствено ръководство, чудесна противоположна връзка от кормилото, даже да ви затворят очите с превръзка, ще разберете, че това е Porsche от ръководството. Но ни липсва работата на мотора с вътрешно горене. Ако би трябвало обаче да сме почтени, не дребна част от притежателите на Taycan имат и 911 в гаража за уикендите. Електрическата кола прави чудесна работа през седмицата, ползвате гратис зоните в центъра, зареждате вкъщи за 20 лева на месец, а когато ви би трябвало нещо по-шумно, сменяте. Именно това е задачата на Porsche, да обезпечи опция за Tesla на своите притежатели.

Пробегът ни е към 400 км, при много разпределяне на газ естествено тази цифра пада съвсем на половина, а междинният разход гравитира към 25 кВтч/100 км. Което е много за градска кола, само че пък е изцяло в границите на естественото за премиум класа. Максималната скорост е 230 км/ч, а времето за ускоряване до 100 км/ч 5,4 сек. Зареждането е на 11 или 22 кВт на Апелативен съд и 223 кВт на DC. За 17 мин можете да вдигнете пробега от 41 на 328 км или за 5 мин със 100 км.

Дизайнът извън е характерен за Porsche, фаровете са със характерен светлинен автограф, употребен и от колите в Льо Ман, задният стоп е по цялата ширина. Аерокоефициентът е 0,22, което прави автомобила много ефикасен при висока скорост. Има дейни въздушни отвори на носа и деен заден спойлер. Макар да има 4 порти, автомобилът има контур на купе. Доста необятен е и в града имате лек дискомфорт от габаритите.

Отвътре седалките са комфортни и спортни, кормилото е с алкантара, само че в базовото равнище има пластмаси, които желаете да са с по-добро качество. Арматурното табло във форма на крило е извито, централният екран е 10,9 инча, а краищата са завършени по този начин, че на тях да са екраните на цифровите огледала. Багажното пространство откъм гърба е солидно – 366 литра, имате и багажник начело – 81 литра, който има място за чанти и кабели. 

И по този начин, Porsche Taycan е най-хубавото, на което сега е способна промишлеността за проектирането на един електромобил. Това е първият от доста идни изцяло електрически модели от Цуфенхаузен и ще би трябвало да привикваме, че ще виждаме все по-малко боксери.